Кои правила в храненето се спазват при анемия
Анемията е постоянно срещано заболяване, което се развива вследствие на недостиг на червени кръвни кафези (еритроцити) или при нисък хемоглобин. И двете положения водят до понижено свързване и преместване на О2 към телесните кафези. С най-висока периодичност са желязодефицитните анемии.
Причините за желязодефицитна анемия могат да бъдат разнообразни – нисък импорт на желязо с храната, при хронични кръвозагуби - най-често от стомашно-чревния тракт и женските полови органи, тежки менструации; стомашни и чревни болести - язва, атрофичен гастрит, резекции, ентероколити, паразитози; хронични инфекции, ракови болести. Ниските равнища на желязо може да се дължат на веганска или еднообразна диета, учредена основно на консумация на зеленчуци, на вдишване на ниска доза витамин С с храната, болести - цьолиакия, при която тялото мъчно всмуква хранителни субстанции, или при които организмът по-трудно създава нужните червени кръвни кафези, лекарства, които работят на метода, по който тялото всмуква витаминитe.
Хората с желязодефицитна анемия постоянно имат бледа кожа, изтощени са или нямат сила, страдат от зной, сърцетуптене, даже неподвижен. Симптоми също могат да бъдат главоболие, звук в ушите, промени в слуха, сърбеж по кожата, афти в краищата на устата, предпочитание да се яде лед, косопад, извити нокти, меланхолия, изчезнали менструални цикли при дами в репродуктивна възраст. Възможни са и промени в концентрацията и по-трудно асимилиране на нова информация.
Само дребна част - 10-15%, от признатото с храната желязо
се усвоява от организма. В храни, които са богати на хемово желязо (свързано с белтъчен преносител) резорбцията на желязо от храната може да доближи до 20%. Богати на хемово желязо са месните артикули - месо и скотски черва (далак, черен дроб, бъбреци), някои риби и морски блага. Храни, съдържащи нехемово желязо, са зърнените, бобови култури, ядки, множеството зеленчуци. Повишено асимилиране на нехемовото желязо се следи при едновременния банкет на съдържащите го храни с богати на витамин С храни, т.е. да вземем за пример е добре салатата да се овкусява с лимонен или портокалов сок, или в нея да се поставят късчета киви.
Солната киселина в стомаха има роля да прави желязото по-лесно усвоимо. В стомаха се отделя и ензимът пепсин, чиято роля е да освобождава желязото от неговия белтъчен преносител, позволявайки по-нататъшната му всмукване в отделите на тънкото черво. Затова при хора с понижено обособяване на солна киселина от стомашната лигавица или приемащи антиацидни средства резорбцията на желязо е по-ниска.
Храни с богато наличие на баластни субстанции, фитати и оксалати могат доста да понижат усвояването на желязото с храната. Основно това са зърнените култури. Съдържанието на фосфати в млечните артикули също води до намалено асимилиране на желязото. Богати на оксалати са зеленолистните зеленчуци – маруля, спанак и други
Дневните потребности на организма от желязо са свързани и с физиологичните му загуби главно през бъбреците и чревния тракт, а нуждата от желязо е по-висока по време на бременност, кърмене, менструация, както и при по-сериозни физически натоварвания.
През пролетта е времето на някои от най-богатите на желязо билки. От тях копривата е най-широкоспектърна. Тя работи доста добре за предварителна защита и допълващо лекуване на пролетна алергия, а високото наличие на желязо обезпечава мощен резултат и против анемия. По наличие на желязо
мъчно може да бъде открита опция на копривата
измежду билките. Освен желязо тя съдържа и високи дози витамин К, който усъвършенства усвояването на желязото в организма. В допълнение копривата обезпечава и витамин С, и витамин А за тонизиране и по-бързо преодоляване на придружаващите симптоми на анемия – отпадналостта и хроничната отмалялост.
Друга подобаваща билка е глухарчето. Цветът и коренът на глухарчето са доста богат източник на желязо. За удобното деяние на глухарчето при лекуване на анемия оказва помощ и високото наличие на витамините С и А. Общият резултат на билката е обвързван с подобряване на имунитета и тонизиране на организма. В допълнение глухарчето е и измежду билките с най-благоприятно деяние за филтриране на кръвта.
Магданозът също е с високо наличие на желязо. В него обаче има още едно вещество, което подтиква кръвотворните функционалности и е доста потребно при лекуване на анемия. Това е фолиевата киселина. В допълнение магданозът е доста богат на антиоксиданти, помагащи за тонизирането на организма и възобновяване от недоволствата, съпътстващи анемията.
Много огромно преимущество на тези билки е наличието и на витамин С, който улеснява усвояването на желязото. Важно е да се означи, че тези билки не трябва да се употребяват по едно и също време с храни, богати на калций, тъй като този минерал забавя усвояването на желязото и затруднява компенсирането на неговия недостиг при анемия.
Причините за желязодефицитна анемия могат да бъдат разнообразни – нисък импорт на желязо с храната, при хронични кръвозагуби - най-често от стомашно-чревния тракт и женските полови органи, тежки менструации; стомашни и чревни болести - язва, атрофичен гастрит, резекции, ентероколити, паразитози; хронични инфекции, ракови болести. Ниските равнища на желязо може да се дължат на веганска или еднообразна диета, учредена основно на консумация на зеленчуци, на вдишване на ниска доза витамин С с храната, болести - цьолиакия, при която тялото мъчно всмуква хранителни субстанции, или при които организмът по-трудно създава нужните червени кръвни кафези, лекарства, които работят на метода, по който тялото всмуква витаминитe.
Хората с желязодефицитна анемия постоянно имат бледа кожа, изтощени са или нямат сила, страдат от зной, сърцетуптене, даже неподвижен. Симптоми също могат да бъдат главоболие, звук в ушите, промени в слуха, сърбеж по кожата, афти в краищата на устата, предпочитание да се яде лед, косопад, извити нокти, меланхолия, изчезнали менструални цикли при дами в репродуктивна възраст. Възможни са и промени в концентрацията и по-трудно асимилиране на нова информация.
Само дребна част - 10-15%, от признатото с храната желязо
се усвоява от организма. В храни, които са богати на хемово желязо (свързано с белтъчен преносител) резорбцията на желязо от храната може да доближи до 20%. Богати на хемово желязо са месните артикули - месо и скотски черва (далак, черен дроб, бъбреци), някои риби и морски блага. Храни, съдържащи нехемово желязо, са зърнените, бобови култури, ядки, множеството зеленчуци. Повишено асимилиране на нехемовото желязо се следи при едновременния банкет на съдържащите го храни с богати на витамин С храни, т.е. да вземем за пример е добре салатата да се овкусява с лимонен или портокалов сок, или в нея да се поставят късчета киви.
Солната киселина в стомаха има роля да прави желязото по-лесно усвоимо. В стомаха се отделя и ензимът пепсин, чиято роля е да освобождава желязото от неговия белтъчен преносител, позволявайки по-нататъшната му всмукване в отделите на тънкото черво. Затова при хора с понижено обособяване на солна киселина от стомашната лигавица или приемащи антиацидни средства резорбцията на желязо е по-ниска.
Храни с богато наличие на баластни субстанции, фитати и оксалати могат доста да понижат усвояването на желязото с храната. Основно това са зърнените култури. Съдържанието на фосфати в млечните артикули също води до намалено асимилиране на желязото. Богати на оксалати са зеленолистните зеленчуци – маруля, спанак и други
Дневните потребности на организма от желязо са свързани и с физиологичните му загуби главно през бъбреците и чревния тракт, а нуждата от желязо е по-висока по време на бременност, кърмене, менструация, както и при по-сериозни физически натоварвания.
През пролетта е времето на някои от най-богатите на желязо билки. От тях копривата е най-широкоспектърна. Тя работи доста добре за предварителна защита и допълващо лекуване на пролетна алергия, а високото наличие на желязо обезпечава мощен резултат и против анемия. По наличие на желязо
мъчно може да бъде открита опция на копривата
измежду билките. Освен желязо тя съдържа и високи дози витамин К, който усъвършенства усвояването на желязото в организма. В допълнение копривата обезпечава и витамин С, и витамин А за тонизиране и по-бързо преодоляване на придружаващите симптоми на анемия – отпадналостта и хроничната отмалялост.
Друга подобаваща билка е глухарчето. Цветът и коренът на глухарчето са доста богат източник на желязо. За удобното деяние на глухарчето при лекуване на анемия оказва помощ и високото наличие на витамините С и А. Общият резултат на билката е обвързван с подобряване на имунитета и тонизиране на организма. В допълнение глухарчето е и измежду билките с най-благоприятно деяние за филтриране на кръвта.
Магданозът също е с високо наличие на желязо. В него обаче има още едно вещество, което подтиква кръвотворните функционалности и е доста потребно при лекуване на анемия. Това е фолиевата киселина. В допълнение магданозът е доста богат на антиоксиданти, помагащи за тонизирането на организма и възобновяване от недоволствата, съпътстващи анемията.
Много огромно преимущество на тези билки е наличието и на витамин С, който улеснява усвояването на желязото. Важно е да се означи, че тези билки не трябва да се употребяват по едно и също време с храни, богати на калций, тъй като този минерал забавя усвояването на желязото и затруднява компенсирането на неговия недостиг при анемия.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ